Гледна точка на отделните държави: в този раздел са включени ключови макроикономически и социални данни, описание на данъчната и правната среда, основни данни за даренията и доброволчеството, списък на пречките пред отприщването на частния капитал в полза на обществото, и очаквания към бизнеса, публичната администрация и социалния сектор (ЦУР). В този раздел са включени 11 държави от Централна и Източна Европа: България, Чешката република, Естония, Хърватия, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Румъния, Словения и Словакия.

Гледна точка на целевите групи: в този раздел е поместен анализ на ключовите прозрения, свързани с 10 конкретни целеви групи: Семейни предприятия, малки и средни предприятия (МСП), корпорации, инвеститори, широка общественост, NextGen, организации с нестопанска цел, социални предприятия, публична администрация и академични среди. Разделът включва обобщение на дейностите, пречките и подбудите за повишаване на социалната ангажираност на всяка конкретна група, както и ключови изводи и препоръки.

Гледна точка на областта на знанията: в този раздел са включени описания и данни, събрани от тематична гледна точка, например цели за устойчиво развитие (ЦУР), данъчни схеми, доброволческа дейност от страна на служителите и безвъзмездни услуги, дарения при кризи, образование, сътрудничество и изграждане на капацитет. В този раздел са илюстрирани явленията, като е представена информация за ситуацията в региона, както и количествени данни.

Украйна: във връзка с войната в Украйна, която оказа значително въздействие върху дарителството в региона на Централна и Източна Европа, беше проведено допълнително количествено изследване сред жителите на страната. Този раздел съдържа анализ и оценка на чуждестранната помощ, предоставяна на Украйна, от гледна точка на нейните жители — кой подкрепя Украйна в момента, кой според украинците следва да го прави, дали потребностите им се разбират достатъчно добре и дали за тях се получава подкрепа, дали ангажиментът на западните държави ще остане стабилен или ще намалее в контекста на продължителната война?

Екосистема за социално въздействие в региона на Централна и Източна Европа

В повечето държави от региона, след 30 години на свободна пазарна икономика, както физическите лица, така и предприятията, разполагат с повече ресурси и проявяват по-голяма готовност да оказват принос. Стабилният икономически растеж на региона води до увеличаване на благосъстоянието на обществото. Повечето държави от Централна и Източна Европа са членки на Европейския съюз, който ръководи социалното им развитие. Неотдавнашните кризи — пандемията от COVID-19 и войната в Украйна, създадоха добри основи за промени; много от гражданите на Централна и Източна Европа започнаха да даряват, което никога преди не са правили.

Сега е моментът в региона на Централна и Източна Европа да се предприемат конкретни действия за поддържане на този ангажимент и за повишаване на отвореността към сътрудничество и обсъждане. Изграждането на устойчива екосистема за социално въздействие, способна да се справи със заплахите за независимостта на медиите, демокрацията и върховенството на закона, трябва да се изгради върху три силни стълба:

• ангажимент на физическите лица, предприятията и инвеститорите;
• силни и независими организации на гражданското общество;
• подкрепящо и прозрачно законодателство.

Ангажимент на физическите лица, предприятията и инвеститорите

Повечето физически лица и дружества, извършващи дейност в региона на Централна и Източна Европа, не възприемат социалната ангажираност като неразделна част от своя начин на живот или своите стопански операции. Тя все още е по-скоро спонтанна и реактивна дейност, водена главно от емоциите. Тъй като икономиките в региона са сравнително млади, стремежът към печалба остава основен приоритет за предприятията и инвеститорите, което е пречка пред възприемането на по-социално отговорен подход.

Независимо от това е налице значителен потенциал за повишаване на тяхната ангажираност. При подходяща мотивация гражданите на Централна и Източна Европа са склонни да даряват почти два пъти повече средства, отколкото даряват в момента (от 2,7 милиарда евро на 5,5 милиарда евро). Сред физическите лица се наблюдава нарастваща група от така наречените „средно големи дарители“, които произхождат от младата средна класа и разполагат с необходимите средства, за да предоставят по-големи парични суми по начин, който е по-ориентиран към въздействието. За съжаление няма предложение, насочено към тях, нито ефективна информационна кампания.

Понастоящем дружествата се мотивират най-вече от външни фактори (разпоредби, очаквания на дружеството-майка, допълнителен натиск от страна на клиентите и служителите) и не разполагат със знания и умения за това как да действат стратегически и последователно. Все още не виждат стопанските ползи от подобен подход. По-малките предприятия се опасяват от ненужни фискални рискове и, изправени пред нарастващи разходи за ежедневната дейност, се съсредоточават върху оцеляването, а не върху социалната ангажираност.

Инвестирането във въздействие е нова тема за региона. Първите инициативи тепърва започват да се появяват, но критериите за вземане на инвестиционни решения остават непроменени — на първо място се поставя жизнеспособната стопанска дейност. Повечето инвеститори възприемат инвестициите във въздействие като отделна част от инвестиционния си портфейл, като често ги свързват с традиционната филантропия. Въпреки това, независимо за коя държава става въпрос, се счита, че тази област ще се развива, но трябва да се подобрят пазарното предлагане и достъпът до подкрепа и експерти.

Силни и независими организации на гражданското общество

Неотдавнашните кризи показаха колко важни са организациите на гражданското общество за изграждането на силна екосистема за социално въздействие в региона. Тяхното стабилно развитие, което намира пряко отражение върху справянето със социалните и екологичните предизвикателства, следва да стане приоритет за частния и публичния сектор.

В региона на Централна и Източна Европа са регистрирани над 800 000 организации с нестопанска цел, но много от тях работят в много малък мащаб или са регистрирани, но изобщо не са активни. Те са силно зависими от публичното финансиране, което е тясно свързано с разпръснатото, реактивно и емоционално частно дарителство. По-голямата част от тях работят по отделни проекти, което затруднява дългосрочното планиране и съсредоточаването върху постигането на въздействие.

Повишаването на устойчивостта е свързано и с финансова независимост. Търговската дейност, а оттам и самоиздръжката, на организациите с нестопанска цел понастоящем са сравнително оскъдни в региона, а освен това в много държави от Централна и Източна Европа върху тях има и законови ограничения. Понятието за социално предприятие привлича все по-голямо внимание в региона на Централна и Източна Европа, но в законовите разпоредби, на които е подвластно, се съдържат много задължения и ограничения, каквито на практика не съществуват в нормалната стопанска практика, а това води до ниска конкурентоспособност на социалните предприятия на пазара.

Освен външните фактори има и вътрешни ограничения — липса на умения за професионално управление на организацията, изготвяне на добра оферта, комуникация и набиране на средства, осигуряване на прозрачно отчитане. Привличането и задържането на добър персонал е предизвикателство. Прегарянето сред лидерите на организации с нестопанска цел и тяхното напускане на социалния сектор и пренасочване към бизнеса е съвсем видимо.

Подкрепящо и прозрачно законодателство

Държавата играе ключова роля по отношение на създаването на благоприятна (или поне неутрална) среда за участниците в екосистемата за социално въздействие — собствениците на капитал и доставчиците на въздействие. Публичната администрация оказва въздействие не само върху регулаторните аспекти, но също и върху общата атмосфера, свързана със социалната ангажираност.

Стратегиите и степента на отвореност на публичната администрация към сътрудничество са различни в отделните региони. Някои държави вече са създали специални стратегии и органи за диалог със заинтересованите лица, докато в други все още липсват разпоредби и структури, чрез които да се ръководят и очертават приоритетите на други сектори. Темите, свързани с широкоразпространената социална отговорност и инвестициите, не са сред водещите в дневния ред и често се разглеждат от различни министерства и малки звена.

От доклада е видно също така, че правните системи в повечето държави от Централна и Източна Европа не стимулират собствениците на частен капитал да споделят богатството си. Данъчните облекчения, които са особено мотивиращи за големите дарители, са малки или изобщо не съществуват. Бюрокрацията, липсата на прозрачност и правните пречки, като например ДДС върху безвъзмездните услуги, продължават да пречат на предприятията, инвеститорите и физическите лица да бъдат по-социално ангажирани.

Въпреки че екосистемата за социално въздействие в региона на Централна и Източна Европа съзрява, а разпоредбите на ЕС подпомагат тази област, държавите членки от Централна и Източна Европа прилагат политиките на ЕС по различни начини, което води до липса на съгласуваност между законодателството на отделните държави. На практика в региона все още не съществува нито единен пазар, нито свобода на движение на капитали по отношение на филантропията и на другите форми на социална ангажираност.

Ключовата роля на академичните среди

В условията на многобройни предизвикателства, свързани с липсата на осведоменост, знания, инструменти и експерти, образователната система играе ключова роля за подготовката на екосистемата за предстоящите промени. Тяхната роля включва най-вече повишаване на осведомеността сред децата и тийнейджърите от ранна възраст, както и обучение на специалисти и експерти в областта на ESG и устойчивото развитие, които са все по-търсени на пазара на труда.

Признава се ключовата роля на образованието в региона — ЦУР4: Качественото образование е поставено на трето място сред най-важните цели за устойчиво развитие, но социалната отговорност все още до голяма степен отсъства от учебните програми както в училищата, така и в университетите.